Дъждът...
Дъждът, дъждът, отдавна е тук,
под прозореца ми танцува.
Луната стене в дълбоката нощ,
а вятърът луд безумно нея целува.
Небето тича с вик във нощта,
с гърди, пропити от влага.
С тънък писък разстреля съня
и от мен безвъзвратно избяга.
Дъждът, дъждът, отдавна е тук,
под прозореца ми танцува.
Луната стене в дълбоката нощ,
а вятърът луд безумно нея целува.
Небето тича с вик във нощта,
с гърди, пропити от влага.
С тънък писък разстреля съня
и от мен безвъзвратно избяга.
0 comment(s) to... “ДЪЖДЪТ...”
0 коментара:
Публикуване на коментар