Жадуваща до изнемога
твоето признание -
един нюанс на нежност,
да закичиш във очи.
В безмълвно мигновение,
да се избистри синевата,
вълна от светла обич,
развълнувано да затрепти.
В света си утрешен и днешен
да те прегърна с две ръце,
да прекръстим тишината с песен,
в лятна жаркост да горим.
Да се опием до безпаметност -
от сладости и смях,
приседнали в сплита
на юлските лъчи.
0 comment(s) to... “ЖАДУВАМ”
0 коментара:
Публикуване на коментар