Луната
Изниза се слънцето тихо, на пръсти,
пое по пътя далечен - на юг.
Изплува луната - медна чаровница,
търкулна се на клоните в мекия пух.
Откровено небето пофлиртува със нея,
обсипа я цяла със звезден прашец.
По челото целуна я облаче бяло,
изчерви се свенливо и до изгрев горя
като запалена свещ.
Изниза се слънцето тихо, на пръсти,
пое по пътя далечен - на юг.
Изплува луната - медна чаровница,
търкулна се на клоните в мекия пух.
Откровено небето пофлиртува със нея,
обсипа я цяла със звезден прашец.
По челото целуна я облаче бяло,
изчерви се свенливо и до изгрев горя
като запалена свещ.
0 comment(s) to... “ЛУНАТА”
0 коментара:
Публикуване на коментар