Преди да си тръгнеш, обичах така да вали

Posted 10:09 ч. by liviq in
Нечакан дъждът заваля
в този уж безоблачен ден,
небето изведнъж притъмня,
мъгла се спусна над мен.


Капките дъжд ми навяха тъга,
и заплака душата, сиротната.
Протягах нагоре ръце,
за молитва, дъждът вече да спре.


Небето молитвата моя не чу,
и зловещо продължи да гърми.
Безсилна, отпуснах ръце,
ала ярост кипеше в моето сърце.


Като обезумяла затанцувах с дъжда,
крещях и отмивах своята самотност.
Преди да си тръгнеш, обичах така да вали,
сгушена в теб, а дъждът да ни мокри.

1 comment(s) to... “Преди да си тръгнеш, обичах така да вали”

1 коментара:

Самовила каза...

Небето понякога рони сълзи, за своите рожби то също тъжи ...



Публикуване на коментар

.

Create your own banner at mybannermaker.com!