Да посеем зрънце надежда

Да посеем зрънце надежда
в набраздените си сърца
,да разцъфне пролет нечакана,
а с нея дъждът - жива вода.

Слънчев лъч и копнежност
да пробият мрака над нас.
Да се разлива дъга акварелно,
птичи звън да ечи като смях.

Колко малко всъщност е нужно
на човек, за да бъде щастлив.
Малко цвят, аромат, глътка нежност,
лъч светлина и усещаш се жив.