А НЯКОГА...

Posted 13:14 by liviq in

Кога изгубихме се в делника,
в безличното безмълвие - стопихме се.
Помрачиха се усмивките, надеждите,
домът утихна в отчуждение.

Прегърнали суровото мълчание,
очите ни се вглеждат в мрака.
Угасихме обичта... със равнодушие.
Убихме я! А някога, така я чакахме!


1 comment(s) to... “А НЯКОГА...”

1 коментара:

Петя - Paty каза...

Харесвам много поезията ти - толкова е нежна и чувствена, макар понякога и да е тъжна:)))


"Угасихме обичта... със равнодушие.
Убихме я! А някога, така я чакахме!"

Повярвай - пак ще се завърне -
макар и с нова дреха пременена.

с обич за откровнията ти!
Петя



Публикуване на коментар

.

Create your own banner at mybannermaker.com!