Тя, голямата - изплака
пред празнотата на онемелия въздух
и изпълни с уморени вопли
нарезите на сърцето.
Тя, голямата, замря тихо -
отвъд погледа, отвъд пътя,
с рани, втъкани във мрака.
Тя... отвори вратата
и излезе навън...
А после, небето изтъня
и се сгромоляса красивия сън.
3 comment(s) to... “ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ”
3 коментара:
прекрасно написано , както винаги !
мила ти си родена да пишеш.очаквам да издадеш стиховете си. успех !
благодаря ти
...но поне я е имало. Голямата.
Понякога изобщо не идва...
Прекрасна поетеса си!
Публикуване на коментар