Преди да си тръгнеш, обичах така да вали

Нечакан дъждът заваля
в този уж безоблачен ден,
небето изведнъж притъмня,
мъгла се спусна над мен.


Капките дъжд ми навяха тъга,
и заплака душата, сиротната.
Протягах нагоре ръце,
за молитва, дъждът вече да спре.


Небето молитвата моя не чу,
и зловещо продължи да гърми.
Безсилна, отпуснах ръце,
ала ярост кипеше в моето сърце.


Като обезумяла затанцувах с дъжда,
крещях и отмивах своята самотност.
Преди да си тръгнеш, обичах така да вали,
сгушена в теб, а дъждът да ни мокри.