Нераздадена

Пуст е залезът. И няма смях.

Своя съм си... До нераздаденост.

Котва хвърлих на безлюден плаж,

сърцето ми на есенно море прилича.

Времето е спряло своя бяг,

с копито в мислите дълбае.

Тъжна съм. И... уморена...

крила смирено аз прибрах.

Вятъра далеч отпратих.

На духа си сред пясъци постлах...

Дано намеря вяра за себеопрощение!