Нераздадена

Posted 18:32 ч. by liviq in
Пуст е залезът. И няма смях.

Своя съм си... До нераздаденост.

Котва хвърлих на безлюден плаж,

сърцето ми на есенно море прилича.

Времето е спряло своя бяг,

с копито в мислите дълбае.

Тъжна съм. И... уморена...

крила смирено аз прибрах.

Вятъра далеч отпратих.

На духа си сред пясъци постлах...

Дано намеря вяра за себеопрощение!

0 comment(s) to... “Нераздадена”

0 коментара:

Публикуване на коментар

.

Create your own banner at mybannermaker.com!