От този ден не е спирал дъжда

Къс по къс те събирам в очите си,

за да възкръснеш за мъничко в мен.

Не съм забравила, пълните ти с обич зеници

и как разпадаше света под краката-за мен.



Когато ме наричаше „бленувана моя"

и „мой разцъфнал, пурпурен цвят".

Когато ме милваше, гореше, желаеше

и премираше в изпълнения ми от нежности свят.



Но знам ли, случи се някак без време -

мина вятър и... открадна мига.

Черен облак с тежък гръм се стовари

и от този ден не е спирал дъжда.