Потребни

В полумрака с теб сме двама,

преплели пръсти и мълчим.

Притворили очи в блаженство,

в тишината близостта - искри.


Във топлата съпружеска прегръдка,

във синкавия здрачен полумрак,

сърцето ми в сърцето ти наднича,

в копнеж душата дава своя знак.


Прииждаш в мен с лъчи сребристи,

и случваш ми се нежно, с огън тих.

Проходил в моята безбрежност,

с желана мисъл и омаен звън.


Как всеки миг любов ни е потребен,

да пребъдем и през следващите дни.

И нищо,че лицата остаряват...

По-ценно е обичта да съхраним.