Спомен от Констанца

Posted 14:19 ч. by liviq in
Констанца утихва без тебе,

приливът подхвърля солта.

Стон могъщ в тишината -

верига, котва, килватер...

в далечината помахват ръце.

Парченца тъга с твърдост на руда

гнездят дълбоко във мен.

метални отблясъци ми напомнят,

че била съм близо до теб.

Шамарно прииждат вълните

от нощното Черно море.

И вие, вие луната, и с болка рисува

устрема празен - на мойте очи.

Проскърцват мигове кратки,

като стара котва във мен.

Едно "обичам те" бризът донесе,

в сърцето прибрах и отнесох в дома.

0 comment(s) to... “Спомен от Констанца”

0 коментара:

Публикуване на коментар

.

Create your own banner at mybannermaker.com!