Хубави са, майко, твоите ръце

(С обич и признателност -
на моята майка)





Ръцете ти са уморени -

след толкова триумфи и падения,

аз виждам - остарелите мечти,

скрити са под пластове от груба кожа.

Ръцете ти - те знаят толкова неща,

събрали полета на рой години,

солта на хляба, вкуса на виното, меда,

а днес са сухи от усилия, вълнения.

Самотни като есенни листа,

като птици, притихнали след полет.

Спокойствието търсят и една ръка,

изпълнена с признателност и обич.

И прегръдката на две очи

във тишината развълнувана,

които раждат пулса на кръвта

и ръцете правят по-уверени.

Хубави са, майко, твоите ръце,

макар треперещи и уморени.

Така е хубаво във скута ти да полежа,

а ти да ме погалиш, докато броя звездите.