Осъзнато

Posted 10:30 by liviq in
Той няма твоите искрящи очи,
нито твоята благородна осанка.
Но се буди до мен призори
и не е просто розова сянка.

Не е ръбеста, горда скала,
която с трудност превземам.
Той е гребен на морска вълнаи
неизбежният прилив към мене.

На кръст не разпъва душата ми нощем,
всички сенки разпилява встрани.
Не, той, не пали негасими пожари,
но свети със силата на всички звезди.

И тихо впил се във моите дни,
носи дъх на уют и спокойствие.
Не разплаква смеха в мойте очи,
той е моя песен и удоволствие.

Той не е голямата ми любов,
но е мъжът на живота ми.Беше!
Отдавна в мен прегоря
страстта за случайно докосване.


1 comment(s) to... “Осъзнато”

1 коментара:

Анонимен каза...

Чудесно казано...Благодаря!



Публикуване на коментар

.

Create your own banner at mybannermaker.com!