Осъмнах привлечена -
от къс синева.
От два слънчеви лъча
и една топла ръка.
Притихнала на твоето рамо,
ухае на спомен красив.
След аромата на вчера,
утрото е красиво.
Тишината е с дъх на цветя
и усещане за бяла надежда.
След миг на живяна любов,
слънчев сплит мислите ни подрежда.
1 comment(s) to... “След аромата на вчера”
1 коментара:
"Тишината е с дъх на цветя
и усещане за бяла надежда."
Красиво и топло усещане!
Поздрави за стиха и настроението!
Публикуване на коментар