НАВИК

Posted 13:12 by liviq in

Навик

Станахме доста забързани двама,
дните се нижат без ухание, цвят.
В този изстинал свят - от тревоги,
мимолетни срещи крепят ни със теб.

Бегли усмивки, кратки прегръдки -
само в неделя, в приглушения здрач.
Вечеря без свещи и пъстра покривка,
без огън в камината и чаша вИно.

Целостта на душите ни... някак разцепи се,
в негласен сговор безсловесно търпим.
Неизбежни предчувствия в двама бушуват,
а от пустотата, защо ли... отдавна спря да боли?