Аз съм дъждът и речните пръски,

аз съм пътник, устремил се със зов

,аз съм бурята, вятърът, слънцето,

и небе, и бряг - родени с любов.

Аз съм огънят и прегръдката топла,

аз съм светлият звън сред поля,

аз съм птицата вълшебна и дива,

с буйна нежност и силни крила.

Аз съм твоят споходил те сън,

с най-чистия, най-копнежния звън.

Имаш мойта охолна душа,

моите мисъл, лъчи, красота.

Ако можеш, забрави
ръцете ми огнени.
Ако можеш, спри
на сърцето лудия впряг.
Изпепели недомечтаните мигове,
ако можеш, обуздай неспирния бяг.

Ако можеш, пречупи
магията пламенна.
Ако можеш, зарови
на душата възторга богат.
Сломи неизживените полети,
ако можеш, спри любовния глад.

Ако можеш, угаси
жажда, що вода не гаси.
Ако можеш, тръгни
по обръча огнен - без нестинарска ръка.
Ако можеш вечност, ти, разруши...
След такава обич - дъжд рядко вали.